деду̀кция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. деду̀кции, ж. Начин на разсъждение, при който новото умозаключение се извежда по логически път от общите положения към частните случаи.
прил. дедуктѝвен, дедуктѝвна, дедуктѝвно, мн. дедуктѝвни. Дедуктивен метод.
същ. дедуктѝвност, дедуктивността̀, ж.
прил. дедуктѝвен, дедуктѝвна, дедуктѝвно, мн. дедуктѝвни. Дедуктивен метод.
същ. дедуктѝвност, дедуктивността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- дедукцеа
- дедукцеъ
- дедукцея
- дедукциа
- дедукциъ
- дидукцеа
- дидукцеъ
- дидукцея
- дидукциа
- дидукциъ
- дидукция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | де-дук-ция | |
|---|---|---|
| членувано | де-дук-ци-я-та | |
| мн.ч. | де-дук-ции | |
| членувано | де-дук-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |