дедуктѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вж. деду̀кция
Грешни изписвания (7)
- дедоктивен
- дедоктивин
- дедуктивин
- дидоктивен
- дидоктивин
- дидуктивен
- дидуктивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | де-дук-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де-дук-тив-ния | ||
| пълен член | де-дук-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | де-дук-тив-на | ||
| членувано | де-дук-тив-на-та | ||
| ср. р. | де-дук-тив-но | ||
| членувано | де-дук-тив-но-то | ||
| мн. ч. | де-дук-тив-ни | ||
| членувано | де-дук-тив-ни-те | ||