грехопадение

Речник на българския език

грехопадѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. грехопадѐния, ср.
1. Само ед. Според Библията — грехът на Адам и Ева, които нарушили забраната на Бог.
2. Прен. Постъпка, извършена в нарушение на нравствените норми.

Грешни изписвания (7)

  • грехопъдение
  • грехупадение
  • грехупъдение
  • грихопадение
  • грихопъдение
  • грихупадение
  • грихупъдение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гре-хо-па-де-ние
членувано гре-хо-па-де-ни-е-то
мн.ч. гре-хо-па-де-ния
членувано гре-хо-па-де-ни-я-та