възтържествувам

Речник на българския език

възтържеству̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

възтържеству̀ваш, несв. и св. Побеждавам, триумфирам, вземам връх. Истината ще възтържествува.

Грешни изписвания (15)

  • вазтаржествувам
  • вазтаржествувъм
  • вазтаржиствувам
  • вазтаржиствувъм
  • вазтържествувам
  • вазтържествувъм
  • вазтържиствувам
  • вазтържиствувъм
  • възтаржествувам
  • възтаржествувъм
  • възтаржиствувам
  • възтаржиствувъм
  • възтържествувъм
  • възтържиствувам
  • възтържиствувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-тър-жес-т-ву-вам въз-тър-жес-т-ву-ва-ме
2 лице въз-тър-жес-т-ву-ваш въз-тър-жес-т-ву-ва-те
3 лице въз-тър-жес-т-ву-ва въз-тър-жес-т-ву-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-тър-жес-т-ву-вах въз-тър-жес-т-ву-вах-ме
2 лице въз-тър-жес-т-ву-ва въз-тър-жес-т-ву-вах-те
3 лице въз-тър-жес-т-ву-ва въз-тър-жес-т-ву-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-тър-жес-т-ву-вах въз-тър-жес-т-ву-вах-ме
2 лице въз-тър-жес-т-ву-ва-ше въз-тър-жес-т-ву-вах-те
3 лице въз-тър-жес-т-ву-ва-ше въз-тър-жес-т-ву-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възтържествувал съм възтържествувала съм възтържествувало съм възтържествували сме
2 лице възтържествувал си възтържествувала си възтържествувало си възтържествували сте
3 лице възтържествувал е възтържествувала е възтържествувало е възтържествували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възтържествувал бях възтържествувала бях възтържествувало бяхме възтържествували
2 лице беше възтържествувал беше възтържествувала беше възтържествувало бяхте възтържествували
3 лице беше възтържествувал беше възтържествувала беше възтържествувало бяха възтържествували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възтържествувам ще възтържествуваме
2 лице ще възтържествуваш ще възтържествувате
3 лице ще възтържествува ще възтържествуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възтържествувал ще съм възтържествувала ще съм възтържествувало ще сме възтържествували
2 лице ще си възтържествувал ще си възтържествувала ще си възтържествувало ще сте възтържествували
3 лице ще е възтържествувал ще е възтържествувала ще е възтържествувало ще са възтържествували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възтържествувам щяхме да възтържествуваме
2 лице щеше да възтържествуваш щяхте да възтържествувате
3 лице щеше да възтържествува щяха да възтържествуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възтържествувал щях да съм възтържествувала щях да съм възтържествувало щяхме да сме възтържествували
2 лице щеше да си възтържествувал щеше да си възтържествувала щеше да си възтържествувало щяхте да сте възтържествували
3 лице щеше да е възтържествувал щеше да е възтържествувала щеше да е възтържествувало щяха да са възтържествували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възтържествувал съм възтържествувала съм възтържествувало съм възтържествували сме
2 лице възтържествувал си възтържествувала си възтържествувало си възтържествували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възтържествувал съм възтържествувала съм възтържествувало съм възтържествували сме
2 лице възтържествувал си възтържествувала си възтържествувало си възтържествували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възтържествувал била съм възтържествувала било съм възтържествувало били сме възтържествували
2 лице бил си възтържествувал била си възтържествувала било си възтържествувало били сте възтържествували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възтържествувам щяла съм да възтържествувам щяло съм да възтържествувам щели сме да възтържествуваме
2 лице щял си да възтържествуваш щяла си да възтържествуваш щяло си да възтържествуваш щели сте да възтържествувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възтържествувал щяла съм да съм възтържествувала щяло съм да съм възтържествувало щели сме да сме възтържествували
2 лице щял си да си възтържествувал щяла си да си възтържествувала щяло си да си възтържествувало щели сте да сте възтържествували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възтържествувал бих възтържествувала бих възтържествувало бихме възтържествували
2 лице би възтържествувал би възтържествувала би възтържествувало бихте възтържествували
3 лице би възтържествувал би възтържествувала би възтържествувало биха възтържествували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-тър-жес-т-ву-вай въз-тър-жес-т-ву-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-тър-жес-т-ву-вал
непълен член въз-тър-жес-т-ву-ва-лия
пълен член въз-тър-жес-т-ву-ва-ли-ят
женски род въз-тър-жес-т-ву-ва-ла
членувано въз-тър-жес-т-ву-ва-ла-та
среден род въз-тър-жес-т-ву-ва-ло
членувано въз-тър-жес-т-ву-ва-ло-то
множествено число въз-тър-жес-т-ву-ва-ли
членувано въз-тър-жес-т-ву-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-тър-жес-т-ву-вал
женски род въз-тър-жес-т-ву-ва-ла
среден род въз-тър-жес-т-ву-ва-ло
множествено число въз-тър-жес-т-ву-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-тър-жес-т-ву-ващ
непълен член въз-тър-жес-т-ву-ва-щия
пълен член въз-тър-жес-т-ву-ва-щи-ят
женски род въз-тър-жес-т-ву-ва-ща
членувано въз-тър-жес-т-ву-ва-ща-та
среден род въз-тър-жес-т-ву-ва-що
членувано въз-тър-жес-т-ву-ва-що-то
множествено число въз-тър-жес-т-ву-ва-щи
членувано въз-тър-жес-т-ву-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-тър-жес-т-ву-вай-ки