възторгна

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-тор-г-на	въз-тор-г-нем
2 лице	въз-тор-г-неш	въз-тор-г-не-те
3 лице	въз-тор-г-не	въз-тор-г-нат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-тор-г-нах	въз-тор-г-нах-ме
2 лице	въз-тор-г-на	въз-тор-г-нах-те
3 лице	въз-тор-г-на	въз-тор-г-на-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-тор-г-нех	въз-тор-г-нех-ме
2 лице	въз-тор-г-не-ше	въз-тор-г-нех-те
3 лице	въз-тор-г-не-ше	въз-тор-г-не-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възторгнал съм	възторгнала съм	възторгнало съм	възторгнали сме
2 лице	възторгнал си	възторгнала си	възторгнало си	възторгнали сте
3 лице	възторгнал е	възторгнала е	възторгнало е	възторгнали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възторгнал	бях възторгнала	бях възторгнало	бяхме възторгнали
2 лице	беше възторгнал	беше възторгнала	беше възторгнало	бяхте възторгнали
3 лице	беше възторгнал	беше възторгнала	беше възторгнало	бяха възторгнали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възторгна	ще възторгнем
2 лице	ще възторгнеш	ще възторгнете
3 лице	ще възторгне	ще възторгнат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възторгнал	ще съм възторгнала	ще съм възторгнало	ще сме възторгнали
2 лице	ще си възторгнал	ще си възторгнала	ще си възторгнало	ще сте възторгнали
3 лице	ще е възторгнал	ще е възторгнала	ще е възторгнало	ще са възторгнали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възторгна	щяхме да възторгнем
2 лице	щеше да възторгнеш	щяхте да възторгнете
3 лице	щеше да възторгне	щяха да възторгнат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възторгнал	щях да съм възторгнала	щях да съм възторгнало	щяхме да сме възторгнали
2 лице	щеше да си възторгнал	щеше да си възторгнала	щеше да си възторгнало	щяхте да сте възторгнали
3 лице	щеше да е възторгнал	щеше да е възторгнала	щеше да е възторгнало	щяха да са възторгнали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възторгнел съм	възторгнела съм	възторгнело съм	възторгнели сме
2 лице	възторгнел си	възторгнела си	възторгнело си	възторгнели сте
3 лице	въз-тор-г-нел възторгнел е	въз-тор-г-не-ла възторгнела е	въз-тор-г-не-ло възторгнело е	въз-тор-г-не-ли възторгнели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възторгнал съм	възторгнала съм	възторгнало съм	възторгнали сме
2 лице	възторгнал си	възторгнала си	възторгнало си	възторгнали сте
3 лице	въз-тор-г-нал възторгнал е	въз-тор-г-на-ла възторгнала е	въз-тор-г-на-ло възторгнало е	въз-тор-г-на-ли възторгнали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възторгнал	била съм възторгнала	било съм възторгнало	били сме възторгнали
2 лице	бил си възторгнал	била си възторгнала	било си възторгнало	били сте възторгнали
3 лице	бил възторгнал бил е възторгнал	била възторгнала била е възторгнала	било възторгнало било е възторгнало	били възторгнали били са възторгнали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възторгна	щяла съм да възторгна	щяло съм да възторгна	щели сме да възторгнем
2 лице	щял си да възторгнеш	щяла си да възторгнеш	щяло си да възторгнеш	щели сте да възторгнете
3 лице	щял да възторгне щял е да възторгне	щяла да възторгне щяла е да възторгне	щяло да възторгне щяло е да възторгне	щели да възторгнат щели са да възторгнат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възторгнал	щяла съм да съм възторгнала	щяло съм да съм възторгнало	щели сме да сме възторгнали
2 лице	щял си да си възторгнал	щяла си да си възторгнала	щяло си да си възторгнало	щели сте да сте възторгнали
3 лице	щял да е възторгнал щял е да е възторгнал	щяла да е възторгнала щяла е да е възторгнала	щяло да е възторгнало щяло е да е възторгнало	щели да са възторгнали щели са да са възторгнали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възторгнал	бих възторгнала	бих възторгнало	бихме възторгнали
2 лице	би възторгнал	би възторгнала	би възторгнало	бихте възторгнали
3 лице	би възторгнал	би възторгнала	би възторгнало	биха възторгнали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-тор-г-ни	въз-тор-г-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-тор-г-нат
		непълен член	въз-тор-г-на-тия
		пълен член	въз-тор-г-на-ти-ят
	женски род		въз-тор-г-на-та
		членувано	въз-тор-г-на-та-та
	среден род		въз-тор-г-на-то
		членувано	въз-тор-г-на-то-то
множествено число			въз-тор-г-на-ти
		членувано	въз-тор-г-на-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-тор-г-нал
		непълен член	въз-тор-г-на-лия
		пълен член	въз-тор-г-на-ли-ят
	женски род		въз-тор-г-на-ла
		членувано	въз-тор-г-на-ла-та
	среден род		въз-тор-г-на-ло
		членувано	въз-тор-г-на-ло-то
множествено число			въз-тор-г-на-ли
		членувано	въз-тор-г-на-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-тор-г-нел
	женски род	въз-тор-г-не-ла
	среден род	въз-тор-г-не-ло
множествено число		въз-тор-г-не-ли