възторгнал съм

Речник на българския език

1. възторгнал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възторгнал съм е производна форма на възторгна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възторгнал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възторгнал съм е производна форма на възторгна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).