възторгнал

Речник на българския език

1. възторгнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възторгнал е производна форма на възторгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възторгнал — мин. деят. св. прич. м. р.

възторгнал е производна форма на възторгна (мин. деят. св. прич. м. р.).