възторгнало

Речник на българския език

1. възторгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възторгнало е производна форма на възторгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възторгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възторгнало е производна форма на възторгна (мин. деят. св. прич. ср. р.).