възнак

Речник на българския език

въ̀знак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

нареч. По гръб, нагоре с лицето. Легнал възнак.

Грешни изписвания (1)

  • възнък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-нак
непълен член въз-на-ка
пълен член въз-на-кът
мн.ч. въз-на-ци
членувано въз-на-ци-те
бройна форма въз-на-ка
звателна форма