възложа

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ло-жа	въз-ло-жим
2 лице	въз-ло-жиш	въз-ло-жи-те
3 лице	въз-ло-жи	въз-ло-жат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ло-жих	въз-ло-жих-ме
2 лице	въз-ло-жи	въз-ло-жих-те
3 лице	въз-ло-жи	въз-ло-жи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ло-жех	въз-ло-жех-ме
2 лице	въз-ло-же-ше	въз-ло-жех-те
3 лице	въз-ло-же-ше	въз-ло-же-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възложил съм	възложила съм	възложило съм	възложили сме
2 лице	възложил си	възложила си	възложило си	възложили сте
3 лице	възложил е	възложила е	възложило е	възложили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възложил	бях възложила	бях възложило	бяхме възложили
2 лице	беше възложил	беше възложила	беше възложило	бяхте възложили
3 лице	беше възложил	беше възложила	беше възложило	бяха възложили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възложа	ще възложим
2 лице	ще възложиш	ще възложите
3 лице	ще възложи	ще възложат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възложил	ще съм възложила	ще съм възложило	ще сме възложили
2 лице	ще си възложил	ще си възложила	ще си възложило	ще сте възложили
3 лице	ще е възложил	ще е възложила	ще е възложило	ще са възложили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възложа	щяхме да възложим
2 лице	щеше да възложиш	щяхте да възложите
3 лице	щеше да възложи	щяха да възложат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възложил	щях да съм възложила	щях да съм възложило	щяхме да сме възложили
2 лице	щеше да си възложил	щеше да си възложила	щеше да си възложило	щяхте да сте възложили
3 лице	щеше да е възложил	щеше да е възложила	щеше да е възложило	щяха да са възложили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възложел съм	възложела съм	възложело съм	възложели сме
2 лице	възложел си	възложела си	възложело си	възложели сте
3 лице	въз-ло-жел възложел е	въз-ло-же-ла възложела е	въз-ло-же-ло възложело е	въз-ло-же-ли възложели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възложил съм	възложила съм	възложило съм	възложили сме
2 лице	възложил си	възложила си	възложило си	възложили сте
3 лице	въз-ло-жил възложил е	въз-ло-жи-ла възложила е	въз-ло-жи-ло възложило е	въз-ло-жи-ли възложили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възложил	била съм възложила	било съм възложило	били сме възложили
2 лице	бил си възложил	била си възложила	било си възложило	били сте възложили
3 лице	бил възложил бил е възложил	била възложила била е възложила	било възложило било е възложило	били възложили били са възложили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възложа	щяла съм да възложа	щяло съм да възложа	щели сме да възложим
2 лице	щял си да възложиш	щяла си да възложиш	щяло си да възложиш	щели сте да възложите
3 лице	щял да възложи щял е да възложи	щяла да възложи щяла е да възложи	щяло да възложи щяло е да възложи	щели да възложат щели са да възложат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възложил	щяла съм да съм възложила	щяло съм да съм възложило	щели сме да сме възложили
2 лице	щял си да си възложил	щяла си да си възложила	щяло си да си възложило	щели сте да сте възложили
3 лице	щял да е възложил щял е да е възложил	щяла да е възложила щяла е да е възложила	щяло да е възложило щяло е да е възложило	щели да са възложили щели са да са възложили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възложил	бих възложила	бих възложило	бихме възложили
2 лице	би възложил	би възложила	би възложило	бихте възложили
3 лице	би възложил	би възложила	би възложило	биха възложили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-ло-жи	въз-ло-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-ло-жен
		непълен член	въз-ло-же-ния
		пълен член	въз-ло-же-ни-ят
	женски род		въз-ло-же-на
		членувано	въз-ло-же-на-та
	среден род		въз-ло-же-но
		членувано	въз-ло-же-но-то
множествено число			въз-ло-же-ни
		членувано	въз-ло-же-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-ло-жил
		непълен член	въз-ло-жи-лия
		пълен член	въз-ло-жи-ли-ят
	женски род		въз-ло-жи-ла
		членувано	въз-ло-жи-ла-та
	среден род		въз-ло-жи-ло
		членувано	въз-ло-жи-ло-то
множествено число			въз-ло-жи-ли
		членувано	въз-ло-жи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-ло-жел
	женски род	въз-ло-же-ла
	среден род	въз-ло-же-ло
множествено число		въз-ло-же-ли