възложило си

Речник на българския език

1. възложило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възложило си е производна форма на възложа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възложило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възложило си е производна форма на възложа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).