възложил е

Речник на българския език

1. възложил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възложил е е производна форма на възложа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възложил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възложил е е производна форма на възложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).