възложила

Речник на българския език

1. възложила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възложила е производна форма на възложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възложила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възложила е производна форма на възложа (мин. деят. св. прич. ж. р.).