възвирам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ви-рам	въз-ви-ра-ме
2 лице	въз-ви-раш	въз-ви-ра-те
3 лице	въз-ви-ра	въз-ви-рат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ви-рах	въз-ви-рах-ме
2 лице	въз-ви-ра	въз-ви-рах-те
3 лице	въз-ви-ра	въз-ви-ра-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ви-рах	въз-ви-рах-ме
2 лице	въз-ви-ра-ше	въз-ви-рах-те
3 лице	въз-ви-ра-ше	въз-ви-ра-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвирал съм	възвирала съм	възвирало съм	възвирали сме
2 лице	възвирал си	възвирала си	възвирало си	възвирали сте
3 лице	възвирал е	възвирала е	възвирало е	възвирали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възвирал	бях възвирала	бях възвирало	бяхме възвирали
2 лице	беше възвирал	беше възвирала	беше възвирало	бяхте възвирали
3 лице	беше възвирал	беше възвирала	беше възвирало	бяха възвирали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възвирам	ще възвираме
2 лице	ще възвираш	ще възвирате
3 лице	ще възвира	ще възвират

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възвирал	ще съм възвирала	ще съм възвирало	ще сме възвирали
2 лице	ще си възвирал	ще си възвирала	ще си възвирало	ще сте възвирали
3 лице	ще е възвирал	ще е възвирала	ще е възвирало	ще са възвирали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възвирам	щяхме да възвираме
2 лице	щеше да възвираш	щяхте да възвирате
3 лице	щеше да възвира	щяха да възвират

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възвирал	щях да съм възвирала	щях да съм възвирало	щяхме да сме възвирали
2 лице	щеше да си възвирал	щеше да си възвирала	щеше да си възвирало	щяхте да сте възвирали
3 лице	щеше да е възвирал	щеше да е възвирала	щеше да е възвирало	щяха да са възвирали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвирал съм	възвирала съм	възвирало съм	възвирали сме
2 лице	възвирал си	възвирала си	възвирало си	възвирали сте
3 лице	въз-ви-рал възвирал е	въз-ви-ра-ла възвирала е	въз-ви-ра-ло възвирало е	въз-ви-ра-ли възвирали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвирал съм	възвирала съм	възвирало съм	възвирали сме
2 лице	възвирал си	възвирала си	възвирало си	възвирали сте
3 лице	въз-ви-рал възвирал е	въз-ви-ра-ла възвирала е	въз-ви-ра-ло възвирало е	въз-ви-ра-ли възвирали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възвирал	била съм възвирала	било съм възвирало	били сме възвирали
2 лице	бил си възвирал	била си възвирала	било си възвирало	били сте възвирали
3 лице	бил възвирал бил е възвирал	била възвирала била е възвирала	било възвирало било е възвирало	били възвирали били са възвирали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възвирам	щяла съм да възвирам	щяло съм да възвирам	щели сме да възвираме
2 лице	щял си да възвираш	щяла си да възвираш	щяло си да възвираш	щели сте да възвирате
3 лице	щял да възвира щял е да възвира	щяла да възвира щяла е да възвира	щяло да възвира щяло е да възвира	щели да възвират щели са да възвират

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възвирал	щяла съм да съм възвирала	щяло съм да съм възвирало	щели сме да сме възвирали
2 лице	щял си да си възвирал	щяла си да си възвирала	щяло си да си възвирало	щели сте да сте възвирали
3 лице	щял да е възвирал щял е да е възвирал	щяла да е възвирала щяла е да е възвирала	щяло да е възвирало щяло е да е възвирало	щели да са възвирали щели са да са възвирали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възвирал	бих възвирала	бих възвирало	бихме възвирали
2 лице	би възвирал	би възвирала	би възвирало	бихте възвирали
3 лице	би възвирал	би възвирала	би възвирало	биха възвирали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-ви-рай	въз-ви-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-ви-ран
		непълен член	въз-ви-ра-ния
		пълен член	въз-ви-ра-ни-ят
	женски род		въз-ви-ра-на
		членувано	въз-ви-ра-на-та
	среден род		въз-ви-ра-но
		членувано	въз-ви-ра-но-то
множествено число			въз-ви-ра-ни
		членувано	въз-ви-ра-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-ви-рал
		непълен член	въз-ви-ра-лия
		пълен член	въз-ви-ра-ли-ят
	женски род		въз-ви-ра-ла
		членувано	въз-ви-ра-ла-та
	среден род		въз-ви-ра-ло
		членувано	въз-ви-ра-ло-то
множествено число			въз-ви-ра-ли
		членувано	въз-ви-ра-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-ви-рал
	женски род	въз-ви-ра-ла
	среден род	въз-ви-ра-ло
множествено число		въз-ви-ра-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-ви-ращ
		непълен член	въз-ви-ра-щия
		пълен член	въз-ви-ра-щи-ят
	женски род		въз-ви-ра-ща
		членувано	въз-ви-ра-ща-та
	среден род		въз-ви-ра-що
		членувано	въз-ви-ра-що-то
множествено число			въз-ви-ра-щи
		членувано	въз-ви-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-ви-рай-ки