възвирахте

Речник на българския език

1. възвирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възвирахте е производна форма на възвирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възвирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възвирахте е производна форма на възвирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).