възвирало съм

Речник на българския език

1. възвирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възвирало съм е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възвирало съм е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възвирало съм е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).