възвирахме

Речник на българския език

1. възвирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

възвирахме е производна форма на възвирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. възвирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

възвирахме е производна форма на възвирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).