втурвам се

Речник на българския език

вту̀рвам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

вту̀рваш се, несв. и вту̀рна се, св.
1. Устремявам се с бягане нанякъде. Всички се втурнаха напред.
2. Влизам стремително, нахълтвам, нахлувам, намъквам се. Вратата се отвори и всички се втурнаха вътре.
3. Почвам да върша енергично, с все сили, в забрава. И ти си се втурнал да му помагаш! Втурнаха се да грабят.

Грешни изписвания (7)

  • втурвам си
  • втурвъм се
  • втурвъм си
  • фтурвам се
  • фтурвам си
  • фтурвъм се
  • фтурвъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице втур-вам втур-ва-ме
2 лице втур-ваш втур-ва-те
3 лице втур-ва втур-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице втур-вах втур-вах-ме
2 лице втур-ва втур-вах-те
3 лице втур-ва втур-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице втур-вах втур-вах-ме
2 лице втур-ва-ше втур-вах-те
3 лице втур-ва-ше втур-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втурвал съм втурвала съм втурвало съм втурвали сме
2 лице втурвал си втурвала си втурвало си втурвали сте
3 лице втурвал е втурвала е втурвало е втурвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях втурвал бях втурвала бях втурвало бяхме втурвали
2 лице беше втурвал беше втурвала беше втурвало бяхте втурвали
3 лице беше втурвал беше втурвала беше втурвало бяха втурвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще втурвам ще втурваме
2 лице ще втурваш ще втурвате
3 лице ще втурва ще втурват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм втурвал ще съм втурвала ще съм втурвало ще сме втурвали
2 лице ще си втурвал ще си втурвала ще си втурвало ще сте втурвали
3 лице ще е втурвал ще е втурвала ще е втурвало ще са втурвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да втурвам щяхме да втурваме
2 лице щеше да втурваш щяхте да втурвате
3 лице щеше да втурва щяха да втурват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм втурвал щях да съм втурвала щях да съм втурвало щяхме да сме втурвали
2 лице щеше да си втурвал щеше да си втурвала щеше да си втурвало щяхте да сте втурвали
3 лице щеше да е втурвал щеше да е втурвала щеше да е втурвало щяха да са втурвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втурвал съм втурвала съм втурвало съм втурвали сме
2 лице втурвал си втурвала си втурвало си втурвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втурвал съм втурвала съм втурвало съм втурвали сме
2 лице втурвал си втурвала си втурвало си втурвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм втурвал била съм втурвала било съм втурвало били сме втурвали
2 лице бил си втурвал била си втурвала било си втурвало били сте втурвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да втурвам щяла съм да втурвам щяло съм да втурвам щели сме да втурваме
2 лице щял си да втурваш щяла си да втурваш щяло си да втурваш щели сте да втурвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм втурвал щяла съм да съм втурвала щяло съм да съм втурвало щели сме да сме втурвали
2 лице щял си да си втурвал щяла си да си втурвала щяло си да си втурвало щели сте да сте втурвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих втурвал бих втурвала бих втурвало бихме втурвали
2 лице би втурвал би втурвала би втурвало бихте втурвали
3 лице би втурвал би втурвала би втурвало биха втурвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
втур-вай втур-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род втур-вал
непълен член втур-ва-лия
пълен член втур-ва-ли-ят
женски род втур-ва-ла
членувано втур-ва-ла-та
среден род втур-ва-ло
членувано втур-ва-ло-то
множествено число втур-ва-ли
членувано втур-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род втур-вал
женски род втур-ва-ла
среден род втур-ва-ло
множествено число втур-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род втур-ващ
непълен член втур-ва-щия
пълен член втур-ва-щи-ят
женски род втур-ва-ща
членувано втур-ва-ща-та
среден род втур-ва-що
членувано втур-ва-що-то
множествено число втур-ва-щи
членувано втур-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

втур-вай-ки