втурвал

Речник на българския език

1. втурвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втурвал е производна форма на втурвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втурвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втурвал е производна форма на втурвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. втурвал — мин. деят. св. прич. м. р.

втурвал е производна форма на втурвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. втурвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

втурвал е производна форма на втурвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).