вперя

Речник на българския език

1. впѐря преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

впѐриш, мин. св. впѐрих, мин. прич. впѐрил, св.вж. впервам.

Грешни изписвания (1)

  • вперъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице впе-ря впе-рим
2 лице впе-риш впе-ри-те
3 лице впе-ри впе-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице впе-рих впе-рих-ме
2 лице впе-ри впе-рих-те
3 лице впе-ри впе-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице впе-рех впе-рех-ме
2 лице впе-ре-ше впе-рех-те
3 лице впе-ре-ше впе-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вперил съм вперила съм вперило съм вперили сме
2 лице вперил си вперила си вперило си вперили сте
3 лице вперил е вперила е вперило е вперили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вперил бях вперила бях вперило бяхме вперили
2 лице беше вперил беше вперила беше вперило бяхте вперили
3 лице беше вперил беше вперила беше вперило бяха вперили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вперя ще вперим
2 лице ще впериш ще вперите
3 лице ще впери ще вперят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вперил ще съм вперила ще съм вперило ще сме вперили
2 лице ще си вперил ще си вперила ще си вперило ще сте вперили
3 лице ще е вперил ще е вперила ще е вперило ще са вперили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вперя щяхме да вперим
2 лице щеше да впериш щяхте да вперите
3 лице щеше да впери щяха да вперят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вперил щях да съм вперила щях да съм вперило щяхме да сме вперили
2 лице щеше да си вперил щеше да си вперила щеше да си вперило щяхте да сте вперили
3 лице щеше да е вперил щеше да е вперила щеше да е вперило щяха да са вперили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вперел съм вперела съм вперело съм вперели сме
2 лице вперел си вперела си вперело си вперели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вперил съм вперила съм вперило съм вперили сме
2 лице вперил си вперила си вперило си вперили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вперил била съм вперила било съм вперило били сме вперили
2 лице бил си вперил била си вперила било си вперило били сте вперили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вперя щяла съм да вперя щяло съм да вперя щели сме да вперим
2 лице щял си да впериш щяла си да впериш щяло си да впериш щели сте да вперите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вперил щяла съм да съм вперила щяло съм да съм вперило щели сме да сме вперили
2 лице щял си да си вперил щяла си да си вперила щяло си да си вперило щели сте да сте вперили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вперил бих вперила бих вперило бихме вперили
2 лице би вперил би вперила би вперило бихте вперили
3 лице би вперил би вперила би вперило биха вперили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
впе-ри впе-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род впе-рен
непълен член впе-ре-ния
пълен член впе-ре-ни-ят
женски род впе-ре-на
членувано впе-ре-на-та
среден род впе-ре-но
членувано впе-ре-но-то
множествено число впе-ре-ни
членувано впе-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род впе-рил
непълен член впе-ри-лия
пълен член впе-ри-ли-ят
женски род впе-ри-ла
членувано впе-ри-ла-та
среден род впе-ри-ло
членувано впе-ри-ло-то
множествено число впе-ри-ли
членувано впе-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род впе-рел
женски род впе-ре-ла
среден род впе-ре-ло
множествено число впе-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род впе-рещ
непълен член впе-ре-щия
пълен член впе-ре-щи-ят
женски род впе-ре-ща
членувано впе-ре-ща-та
среден род впе-ре-що
членувано впе-ре-що-то
множествено число впе-ре-щи
членувано впе-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

впе-рей-ки

2. вперя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вперя е производна форма на вперям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. вперя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вперя е производна форма на вперям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. вперя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вперя е производна форма на вперям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).