вперили

Речник на българския език

1. вперили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вперили е производна форма на вперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вперили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вперили е производна форма на вперя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).