вперям

Речник на българския език

вперям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вперъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице впе-рям впе-ря-ме
2 лице впе-ряш впе-ря-те
3 лице впе-ря впе-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице впе-рях впе-рях-ме
2 лице впе-ря впе-рях-те
3 лице впе-ря впе-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице впе-рях впе-рях-ме
2 лице впе-ря-ше впе-рях-те
3 лице впе-ря-ше впе-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вперял съм вперяла съм вперяло съм вперяли сме
2 лице вперял си вперяла си вперяло си вперяли сте
3 лице вперял е вперяла е вперяло е вперяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вперял бях вперяла бях вперяло бяхме вперяли
2 лице беше вперял беше вперяла беше вперяло бяхте вперяли
3 лице беше вперял беше вперяла беше вперяло бяха вперяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вперям ще вперяме
2 лице ще вперяш ще вперяте
3 лице ще вперя ще вперят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вперял ще съм вперяла ще съм вперяло ще сме вперяли
2 лице ще си вперял ще си вперяла ще си вперяло ще сте вперяли
3 лице ще е вперял ще е вперяла ще е вперяло ще са вперяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вперям щяхме да вперяме
2 лице щеше да вперяш щяхте да вперяте
3 лице щеше да вперя щяха да вперят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вперял щях да съм вперяла щях да съм вперяло щяхме да сме вперяли
2 лице щеше да си вперял щеше да си вперяла щеше да си вперяло щяхте да сте вперяли
3 лице щеше да е вперял щеше да е вперяла щеше да е вперяло щяха да са вперяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вперял съм вперяла съм вперяло съм вперяли сме
2 лице вперял си вперяла си вперяло си вперяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вперял съм вперяла съм вперяло съм вперяли сме
2 лице вперял си вперяла си вперяло си вперяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вперял била съм вперяла било съм вперяло били сме вперяли
2 лице бил си вперял била си вперяла било си вперяло били сте вперяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вперям щяла съм да вперям щяло съм да вперям щели сме да вперяме
2 лице щял си да вперяш щяла си да вперяш щяло си да вперяш щели сте да вперяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вперял щяла съм да съм вперяла щяло съм да съм вперяло щели сме да сме вперяли
2 лице щял си да си вперял щяла си да си вперяла щяло си да си вперяло щели сте да сте вперяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вперял бих вперяла бих вперяло бихме вперяли
2 лице би вперял би вперяла би вперяло бихте вперяли
3 лице би вперял би вперяла би вперяло биха вперяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
впе-ряй впе-ряй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род впе-рян
непълен член впе-ря-ния
пълен член впе-ря-ни-ят
женски род впе-ря-на
членувано впе-ря-на-та
среден род впе-ря-но
членувано впе-ря-но-то
множествено число впе-ря-ни
членувано впе-ря-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род впе-рял
непълен член впе-ря-лия
пълен член впе-ря-ли-ят
женски род впе-ря-ла
членувано впе-ря-ла-та
среден род впе-ря-ло
членувано впе-ря-ло-то
множествено число впе-ря-ли
членувано впе-ря-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род впе-рял
женски род впе-ря-ла
среден род впе-ря-ло
множествено число впе-ря-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род впе-рящ
непълен член впе-ря-щия
пълен член впе-ря-щи-ят
женски род впе-ря-ща
членувано впе-ря-ща-та
среден род впе-ря-що
членувано впе-ря-що-то
множествено число впе-ря-щи
членувано впе-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

впе-ряй-ки