вперила

Речник на българския език

1. вперила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вперила е производна форма на вперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вперила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вперила е производна форма на вперя (мин. деят. св. прич. ж. р.).