внук
внук
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
вну̀кът, вну̀ка,
мн. вну̀ци,
м.
1. Син на сина или дъщеря ми.
2. Прен. Потомък.
Това да се знае и помни от нашите внуци.
същ. умал. вну̀че,
мн. вну̀чета,
ср.
същ. умал. вну̀ченце,
мн. вну̀ченца,
ср.