внук

Речник на българския език

внук съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

вну̀кът, вну̀ка, мн. вну̀ци, м.
1. Син на сина или дъщеря ми.
2. Прен. Потомък. Това да се знае и помни от нашите внуци.
същ. умал. вну̀че, мн. вну̀чета, ср.
същ. умал. вну̀ченце, мн. вну̀ченца, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. внук
непълен член вну-ка
пълен член вну-кът
мн.ч. вну-ци
членувано вну-ци-те
бройна форма вну-ка
звателна форма