вну̀ченце
—
съществително име, среден род
(тип 66)
Значение
вж. внук
Грешни изписвания (3)
- внученци
- внучинце
- внучинци
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | вну-чен-це | |
|---|---|---|
| членувано | вну-чен-це-то | |
| мн.ч. | вну-чен-ца | |
| членувано | вну-чен-ца-та |