внуче

Речник на българския език

вну̀че — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. внук

Грешни изписвания (1)

  • внучи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вну-че
членувано вну-че-то
мн.ч. вну-че-та
членувано вну-че-та-та

Връзки