вкарам

Речник на българския език

вка̀рам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

вка̀раш, св.вж. вкарвам.

Грешни изписвания (3)

  • вкаръм
  • фкарам
  • фкаръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вка-рам вка-ра-ме
2 лице вка-раш вка-ра-те
3 лице вка-ра вка-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вка-рах вка-рах-ме
2 лице вка-ра вка-рах-те
3 лице вка-ра вка-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вка-рах вка-рах-ме
2 лице вка-ра-ше вка-рах-те
3 лице вка-ра-ше вка-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкарал съм вкарала съм вкарало съм вкарали сме
2 лице вкарал си вкарала си вкарало си вкарали сте
3 лице вкарал е вкарала е вкарало е вкарали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вкарал бях вкарала бях вкарало бяхме вкарали
2 лице беше вкарал беше вкарала беше вкарало бяхте вкарали
3 лице беше вкарал беше вкарала беше вкарало бяха вкарали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вкарам ще вкараме
2 лице ще вкараш ще вкарате
3 лице ще вкара ще вкарат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вкарал ще съм вкарала ще съм вкарало ще сме вкарали
2 лице ще си вкарал ще си вкарала ще си вкарало ще сте вкарали
3 лице ще е вкарал ще е вкарала ще е вкарало ще са вкарали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вкарам щяхме да вкараме
2 лице щеше да вкараш щяхте да вкарате
3 лице щеше да вкара щяха да вкарат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вкарал щях да съм вкарала щях да съм вкарало щяхме да сме вкарали
2 лице щеше да си вкарал щеше да си вкарала щеше да си вкарало щяхте да сте вкарали
3 лице щеше да е вкарал щеше да е вкарала щеше да е вкарало щяха да са вкарали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкарал съм вкарала съм вкарало съм вкарали сме
2 лице вкарал си вкарала си вкарало си вкарали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкарал съм вкарала съм вкарало съм вкарали сме
2 лице вкарал си вкарала си вкарало си вкарали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вкарал била съм вкарала било съм вкарало били сме вкарали
2 лице бил си вкарал била си вкарала било си вкарало били сте вкарали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вкарам щяла съм да вкарам щяло съм да вкарам щели сме да вкараме
2 лице щял си да вкараш щяла си да вкараш щяло си да вкараш щели сте да вкарате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вкарал щяла съм да съм вкарала щяло съм да съм вкарало щели сме да сме вкарали
2 лице щял си да си вкарал щяла си да си вкарала щяло си да си вкарало щели сте да сте вкарали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вкарал бих вкарала бих вкарало бихме вкарали
2 лице би вкарал би вкарала би вкарало бихте вкарали
3 лице би вкарал би вкарала би вкарало биха вкарали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вка-рай вка-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вка-ран
непълен член вка-ра-ния
пълен член вка-ра-ни-ят
женски род вка-ра-на
членувано вка-ра-на-та
среден род вка-ра-но
членувано вка-ра-но-то
множествено число вка-ра-ни
членувано вка-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вка-рал
непълен член вка-ра-лия
пълен член вка-ра-ли-ят
женски род вка-ра-ла
членувано вка-ра-ла-та
среден род вка-ра-ло
членувано вка-ра-ло-то
множествено число вка-ра-ли
членувано вка-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вка-рал
женски род вка-ра-ла
среден род вка-ра-ло
множествено число вка-ра-ли