вкарал

Речник на българския език

1. вкарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкарал е производна форма на вкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкарал е производна форма на вкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкарал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкарал е производна форма на вкарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкарал е производна форма на вкарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).