вкарала

Речник на българския език

1. вкарала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкарала е производна форма на вкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкарала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкарала е производна форма на вкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вкарала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкарала е производна форма на вкарам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вкарала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вкарала е производна форма на вкарам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).