вкарали

Речник на българския език

1. вкарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вкарали е производна форма на вкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вкарали е производна форма на вкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. вкарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вкарали е производна форма на вкарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. вкарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вкарали е производна форма на вкарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).