вехтея

Речник на българския език

вехтѐя непреходен глагол от несвършен вид (тип 160ii) редактиране

Значение

вехтѐеш, мин. св. вехтя̀х, мин. прич. вехтя̀л, несв. Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме.

Грешни изписвания (3)

  • вехтеъ
  • вихтеъ
  • вихтея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вех-тея вех-те-ем
2 лице вех-те-еш вех-те-е-те
3 лице вех-тее вех-те-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вех-тях вех-тях-ме
2 лице вех-тя вех-тях-те
3 лице вех-тя вех-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вех-те-ех вех-те-ех-ме
2 лице вех-те-е-ше вех-те-ех-те
3 лице вех-те-е-ше вех-те-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вехтял съм вехтяла съм вехтяло съм вехтели сме
2 лице вехтял си вехтяла си вехтяло си вехтели сте
3 лице вехтял е вехтяла е вехтяло е вехтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вехтял бях вехтяла бях вехтяло бяхме вехтели
2 лице беше вехтял беше вехтяла беше вехтяло бяхте вехтели
3 лице беше вехтял беше вехтяла беше вехтяло бяха вехтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вехтея ще вехтеем
2 лице ще вехтееш ще вехтеете
3 лице ще вехтее ще вехтеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вехтял ще съм вехтяла ще съм вехтяло ще сме вехтели
2 лице ще си вехтял ще си вехтяла ще си вехтяло ще сте вехтели
3 лице ще е вехтял ще е вехтяла ще е вехтяло ще са вехтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вехтея щяхме да вехтеем
2 лице щеше да вехтееш щяхте да вехтеете
3 лице щеше да вехтее щяха да вехтеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вехтял щях да съм вехтяла щях да съм вехтяло щяхме да сме вехтели
2 лице щеше да си вехтял щеше да си вехтяла щеше да си вехтяло щяхте да сте вехтели
3 лице щеше да е вехтял щеше да е вехтяла щеше да е вехтяло щяха да са вехтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вехтеел съм вехтеела съм вехтеело съм вехтеели сме
2 лице вехтеел си вехтеела си вехтеело си вехтеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вехтял съм вехтяла съм вехтяло съм вехтели сме
2 лице вехтял си вехтяла си вехтяло си вехтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вехтял била съм вехтяла било съм вехтяло били сме вехтели
2 лице бил си вехтял била си вехтяла било си вехтяло били сте вехтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вехтея щяла съм да вехтея щяло съм да вехтея щели сме да вехтеем
2 лице щял си да вехтееш щяла си да вехтееш щяло си да вехтееш щели сте да вехтеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вехтял щяла съм да съм вехтяла щяло съм да съм вехтяло щели сме да сме вехтели
2 лице щял си да си вехтял щяла си да си вехтяла щяло си да си вехтяло щели сте да сте вехтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вехтял бих вехтяла бих вехтяло бихме вехтели
2 лице би вехтял би вехтяла би вехтяло бихте вехтели
3 лице би вехтял би вехтяла би вехтяло биха вехтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вех-тей вех-тей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вех-тял
непълен член вех-те-лия
пълен член вех-те-ли-ят
женски род вех-тя-ла
членувано вех-тя-ла-та
среден род вех-тя-ло
членувано вех-тя-ло-то
множествено число вех-те-ли
членувано вех-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вех-те-ел
женски род вех-те-е-ла
среден род вех-те-е-ло
множествено число вех-те-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вех-те-ещ
непълен член вех-те-е-щия
пълен член вех-те-е-щи-ят
женски род вех-те-е-ща
членувано вех-те-е-ща-та
среден род вех-те-е-що
членувано вех-те-е-що-то
множествено число вех-те-е-щи
членувано вех-те-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вех-те-ей-ки