вехтяла

Речник на българския език

1. вехтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вехтяла е производна форма на вехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вехтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

вехтяла е производна форма на вехтея (мин. деят. св. прич. ж. р.).