вехтяло

Речник на българския език

1. вехтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вехтяло е производна форма на вехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вехтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

вехтяло е производна форма на вехтея (мин. деят. св. прич. ср. р.).