вакханалия

Речник на българския език

вакхана̀лия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. вакхана̀лии, ж.
1. ист. Само мн. В античността — празненство в чест на бога на виното и веселието.
2. Прен. Оргия.
3. Прен. Безразсъдство, безчинство, изстъпление.

Грешни изписвания (23)

  • вакханалеа
  • вакханалеъ
  • вакханалея
  • вакханалиа
  • вакханалиъ
  • вакхъналеа
  • вакхъналеъ
  • вакхъналея
  • вакхъналиа
  • вакхъналиъ
  • вакхъналия
  • въкханалеа
  • въкханалеъ
  • въкханалея
  • въкханалиа
  • въкханалиъ
  • въкханалия
  • въкхъналеа
  • въкхъналеъ
  • въкхъналея
  • въкхъналиа
  • въкхъналиъ
  • въкхъналия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вак-ха-на-лия
членувано вак-ха-на-ли-я-та
мн.ч. вак-ха-на-лии
членувано вак-ха-на-ли-и-те
звателна форма