бранник

Речник на българския език

бранник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • браник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бран-ник
непълен член бран-ни-ка
пълен член бран-ни-кът
мн.ч. бран-ни-ци
членувано бран-ни-ци-те
бройна форма бран-ни-ка
звателна форма