безумствувам

Речник на българския език

безу̀мствувам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

безу̀мствуваш, несв. Безумствам.

Грешни изписвания (7)

  • безумствовам
  • безумствовъм
  • безумствувъм
  • бизумствовам
  • бизумствовъм
  • бизумствувам
  • бизумствувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бе-зум-с-т-ву-вам бе-зум-с-т-ву-ва-ме
2 лице бе-зум-с-т-ву-ваш бе-зум-с-т-ву-ва-те
3 лице бе-зум-с-т-ву-ва бе-зум-с-т-ву-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бе-зум-с-т-ву-вах бе-зум-с-т-ву-вах-ме
2 лице бе-зум-с-т-ву-ва бе-зум-с-т-ву-вах-те
3 лице бе-зум-с-т-ву-ва бе-зум-с-т-ву-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бе-зум-с-т-ву-вах бе-зум-с-т-ву-вах-ме
2 лице бе-зум-с-т-ву-ва-ше бе-зум-с-т-ву-вах-те
3 лице бе-зум-с-т-ву-ва-ше бе-зум-с-т-ву-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствувал съм безумствувала съм безумствувало съм безумствували сме
2 лице безумствувал си безумствувала си безумствувало си безумствували сте
3 лице безумствувал е безумствувала е безумствувало е безумствували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безумствувал бях безумствувала бях безумствувало бяхме безумствували
2 лице беше безумствувал беше безумствувала беше безумствувало бяхте безумствували
3 лице беше безумствувал беше безумствувала беше безумствувало бяха безумствували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще безумствувам ще безумствуваме
2 лице ще безумствуваш ще безумствувате
3 лице ще безумствува ще безумствуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безумствувал ще съм безумствувала ще съм безумствувало ще сме безумствували
2 лице ще си безумствувал ще си безумствувала ще си безумствувало ще сте безумствували
3 лице ще е безумствувал ще е безумствувала ще е безумствувало ще са безумствували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да безумствувам щяхме да безумствуваме
2 лице щеше да безумствуваш щяхте да безумствувате
3 лице щеше да безумствува щяха да безумствуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безумствувал щях да съм безумствувала щях да съм безумствувало щяхме да сме безумствували
2 лице щеше да си безумствувал щеше да си безумствувала щеше да си безумствувало щяхте да сте безумствували
3 лице щеше да е безумствувал щеше да е безумствувала щеше да е безумствувало щяха да са безумствували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствувал съм безумствувала съм безумствувало съм безумствували сме
2 лице безумствувал си безумствувала си безумствувало си безумствували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствувал съм безумствувала съм безумствувало съм безумствували сме
2 лице безумствувал си безумствувала си безумствувало си безумствували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безумствувал била съм безумствувала било съм безумствувало били сме безумствували
2 лице бил си безумствувал била си безумствувала било си безумствувало били сте безумствували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безумствувам щяла съм да безумствувам щяло съм да безумствувам щели сме да безумствуваме
2 лице щял си да безумствуваш щяла си да безумствуваш щяло си да безумствуваш щели сте да безумствувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безумствувал щяла съм да съм безумствувала щяло съм да съм безумствувало щели сме да сме безумствували
2 лице щял си да си безумствувал щяла си да си безумствувала щяло си да си безумствувало щели сте да сте безумствували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безумствувал бих безумствувала бих безумствувало бихме безумствували
2 лице би безумствувал би безумствувала би безумствувало бихте безумствували
3 лице би безумствувал би безумствувала би безумствувало биха безумствували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бе-зум-с-т-ву-вай бе-зум-с-т-ву-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зум-с-т-ву-вал
непълен член бе-зум-с-т-ву-ва-лия
пълен член бе-зум-с-т-ву-ва-ли-ят
женски род бе-зум-с-т-ву-ва-ла
членувано бе-зум-с-т-ву-ва-ла-та
среден род бе-зум-с-т-ву-ва-ло
членувано бе-зум-с-т-ву-ва-ло-то
множествено число бе-зум-с-т-ву-ва-ли
членувано бе-зум-с-т-ву-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зум-с-т-ву-вал
женски род бе-зум-с-т-ву-ва-ла
среден род бе-зум-с-т-ву-ва-ло
множествено число бе-зум-с-т-ву-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зум-с-т-ву-ващ
непълен член бе-зум-с-т-ву-ва-щия
пълен член бе-зум-с-т-ву-ва-щи-ят
женски род бе-зум-с-т-ву-ва-ща
членувано бе-зум-с-т-ву-ва-ща-та
среден род бе-зум-с-т-ву-ва-що
членувано бе-зум-с-т-ву-ва-що-то
множествено число бе-зум-с-т-ву-ва-щи
членувано бе-зум-с-т-ву-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бе-зум-с-т-ву-вай-ки