безумствувал

Речник на българския език

1. безумствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безумствувал е производна форма на безумствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безумствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безумствувал е производна форма на безумствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безумствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

безумствувал е производна форма на безумствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. безумствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

безумствувал е производна форма на безумствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).