безумствувал съм

Речник на българския език

1. безумствувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безумствувал съм е производна форма на безумствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. безумствувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безумствувал съм е производна форма на безумствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. безумствувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безумствувал съм е производна форма на безумствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).