безумствувал си

Речник на българския език

1. безумствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безумствувал си е производна форма на безумствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. безумствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безумствувал си е производна форма на безумствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. безумствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безумствувал си е производна форма на безумствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).