безсъзнателен

Речник на българския език

безсъзна̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безсъзна̀телна, безсъзна̀телно, мн. безсъзна̀телни, прил. Който не се контролира от съзнанието; неволен.

Грешни изписвания (31)

  • безсазнателен
  • безсазнателин
  • безсазнатилен
  • безсазнатилин
  • безсъзнателин
  • безсъзнатилен
  • безсъзнатилин
  • бесазнателен
  • бесазнателин
  • бесазнатилен
  • бесазнатилин
  • бесъзнателен
  • бесъзнателин
  • бесъзнатилен
  • бесъзнатилин
  • бизсазнателен
  • бизсазнателин
  • бизсазнатилен
  • бизсазнатилин
  • бизсъзнателен
  • бизсъзнателин
  • бизсъзнатилен
  • бизсъзнатилин
  • бисазнателен
  • бисазнателин
  • бисазнатилен
  • бисазнатилин
  • бисъзнателен
  • бисъзнателин
  • бисъзнатилен
  • бисъзнатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-съз-на-те-лен
непълен член без-съз-на-тел-ния
пълен член без-съз-на-тел-ни-ят
ж. р. без-съз-на-тел-на
членувано без-съз-на-тел-на-та
ср. р. без-съз-на-тел-но
членувано без-съз-на-тел-но-то
мн. ч. без-съз-на-тел-ни
членувано без-съз-на-тел-ни-те