автоматѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
автоматѝчна, автоматѝчно, мн. автоматѝчни, прил.
1. Който действа като автомат или с помощта на автомат.
2. Прен. Който се е автоматизирал; механичен, безсъзнателен.
нареч. автоматѝчно.
същ. автоматѝчност, автоматичността̀, ж. (във 2 знач.).
• Автоматична писалка. — Писалка с резервоар за мастило, което автоматично слиза към перото.
1. Който действа като автомат или с помощта на автомат.
2. Прен. Който се е автоматизирал; механичен, безсъзнателен.
нареч. автоматѝчно.
същ. автоматѝчност, автоматичността̀, ж. (във 2 знач.).
• Автоматична писалка. — Писалка с резервоар за мастило, което автоматично слиза към перото.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- автоматичин
- автомътичен
- автомътичин
- автуматичен
- автуматичин
- автумътичен
- автумътичин
- афтоматичен
- афтоматичин
- афтомътичен
- афтомътичин
- афтуматичен
- афтуматичин
- афтумътичен
- афтумътичин
- ъвтоматичен
- ъвтоматичин
- ъвтомътичен
- ъвтомътичин
- ъвтуматичен
- ъвтуматичин
- ъвтумътичен
- ъвтумътичин
- ъфтоматичен
- ъфтоматичин
- ъфтомътичен
- ъфтомътичин
- ъфтуматичен
- ъфтуматичин
- ъфтумътичен
- ъфтумътичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ав-то-ма-ти-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ав-то-ма-тич-ния | ||
| пълен член | ав-то-ма-тич-ни-ят | ||
| ж. р. | ав-то-ма-тич-на | ||
| членувано | ав-то-ма-тич-на-та | ||
| ср. р. | ав-то-ма-тич-но | ||
| членувано | ав-то-ма-тич-но-то | ||
| мн. ч. | ав-то-ма-тич-ни | ||
| членувано | ав-то-ма-тич-ни-те | ||