автоматично

Речник на българския език

1. автоматѝчно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • автоматичну
  • автомътично
  • автомътичну
  • автуматично
  • автуматичну
  • автумътично
  • автумътичну
  • афтоматично
  • афтоматичну
  • афтомътично
  • афтомътичну
  • афтуматично
  • афтуматичну
  • афтумътично
  • афтумътичну
  • ъвтоматично
  • ъвтоматичну
  • ъвтомътично
  • ъвтомътичну
  • ъвтуматично
  • ъвтуматичну
  • ъвтумътично
  • ъвтумътичну
  • ъфтоматично
  • ъфтоматичну
  • ъфтомътично
  • ъфтомътичну
  • ъфтуматично
  • ъфтуматичну
  • ъфтумътично
  • ъфтумътичну

2. автоматично — ср. р.

автоматично е производна форма на автоматичен (ср. р.).