атестация

Речник на българския език

атеста̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. атеста̀ции, ж. Писмена или устна преценка за качествата на някого или нещо.
прил. атестацио̀нен, атестацио̀нна, атестацио̀нно, мн. атестацио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • атестацеа
  • атестацеъ
  • атестацея
  • атестациа
  • атестациъ
  • атистацеа
  • атистацеъ
  • атистацея
  • атистациа
  • атистациъ
  • атистация
  • ътестацеа
  • ътестацеъ
  • ътестацея
  • ътестациа
  • ътестациъ
  • ътестация
  • ътистацеа
  • ътистацеъ
  • ътистацея
  • ътистациа
  • ътистациъ
  • ътистация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. атес-та-ция
членувано атес-та-ци-я-та
мн.ч. атес-та-ции
членувано атес-та-ци-и-те
звателна форма