атестационен

Речник на българския език

атестацио̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • атестацеонен
  • атестацеонин
  • атестационин
  • атестъцеонен
  • атестъцеонин
  • атестъционен
  • атестъционин
  • атистацеонен
  • атистацеонин
  • атистационен
  • атистационин
  • атистъцеонен
  • атистъцеонин
  • атистъционен
  • атистъционин
  • ътестацеонен
  • ътестацеонин
  • ътестационен
  • ътестационин
  • ътестъцеонен
  • ътестъцеонин
  • ътестъционен
  • ътестъционин
  • ътистацеонен
  • ътистацеонин
  • ътистационен
  • ътистационин
  • ътистъцеонен
  • ътистъцеонин
  • ътистъционен
  • ътистъционин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. атес-та-ци-о-нен
непълен член атес-та-ци-он-ния
пълен член атес-та-ци-он-ни-ят
ж. р. атес-та-ци-он-на
членувано атес-та-ци-он-на-та
ср. р. атес-та-ци-он-но
членувано атес-та-ци-он-но-то
мн. ч. атес-та-ци-он-ни
членувано атес-та-ци-он-ни-те