арбитър

Речник на българския език

арбѝтър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. арбѝтри, м.
1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.
2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия.
3. В спорта — съдия.

Грешни изписвания (3)

  • арбитар
  • ърбитар
  • ърбитър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-би-тър
непълен член ар-би-тъ-ра
пълен член ар-би-тъ-рът
мн.ч. ар-бит-ри
членувано ар-бит-ри-те
бройна форма ар-би-тъ-ра
звателна форма ар-бит-ре