магистрат

Речник на българския език

магистра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. магистра̀ти, м.
1. В някои страни — градско управление.
2. Висш съдия.
3. Разг. Висш държавен служител.

Грешни изписвания (3)

  • магестрат
  • мъгестрат
  • мъгистрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-гис-т-рат
непълен член ма-гис-т-ра-та
пълен член ма-гис-т-ра-тът
мн.ч. ма-гис-т-ра-ти
членувано ма-гис-т-ра-ти-те
бройна форма ма-гис-т-ра-та
звателна форма