съ̀дник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съ̀дници, м. Лице, което преценява, съди нещо. Мой съдник.
Грешни изписвания (1)
- съднек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съд-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съд-ни-ка | |
| пълен член | съд-ни-кът | |
| мн.ч. | съд-ни-ци | |
| членувано | съд-ни-ци-те | |
| бройна форма | съд-ни-ци | |
| звателна форма | съд-ни-ко | |