ансамбъл

Речник на българския език

анса̀мбъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. анса̀мбли, (два) анса̀мбъла, м.
1. Само ед. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло. Архитектурен ансамбъл.
2. Музикален, артистичен или спортен колектив от изпълнители. Ансамбъл за песни и танци.
прил. анса̀мблов, анса̀мблова, анса̀мблово, мн. анса̀мблови. Ансамблово съчетание.

Грешни изписвания (3)

  • ансамбал
  • ънсамбал
  • ънсамбъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-сам-бъл
непълен член ан-сам-бъ-ла
пълен член ан-сам-бъ-лът
мн.ч. ан-сам-б-ли
членувано ан-сам-б-ли-те
бройна форма ан-сам-бъ-ла
звателна форма