ПОЛЗОТВОРЕН

Речник на българския език

ползотво̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ползотво̀рна, ползотво̀рно, мн. ползотво̀рни, прил. Който допринася полза; полезен.

Грешни изписвания (7)

  • ползотворин
  • ползутворен
  • ползутворин
  • пулзотворен
  • пулзотворин
  • пулзутворен
  • пулзутворин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пол-зот-во-рен
непълен член пол-зот-вор-ния
пълен член пол-зот-вор-ни-ят
ж. р. пол-зот-вор-на
членувано пол-зот-вор-на-та
ср. р. пол-зот-вор-но
членувано пол-зот-вор-но-то
мн. ч. пол-зот-вор-ни
членувано пол-зот-вор-ни-те