НАЦЕЛВАМ

Речник на българския език

нацелвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-цел-вам на-цел-ва-ме
2 лице на-цел-ваш на-цел-ва-те
3 лице на-цел-ва на-цел-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-цел-вах на-цел-вах-ме
2 лице на-цел-ва на-цел-вах-те
3 лице на-цел-ва на-цел-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-цел-вах на-цел-вах-ме
2 лице на-цел-ва-ше на-цел-вах-те
3 лице на-цел-ва-ше на-цел-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нацелвал съм нацелвала съм нацелвало съм нацелвали сме
2 лице нацелвал си нацелвала си нацелвало си нацелвали сте
3 лице нацелвал е нацелвала е нацелвало е нацелвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нацелвал бях нацелвала бях нацелвало бяхме нацелвали
2 лице беше нацелвал беше нацелвала беше нацелвало бяхте нацелвали
3 лице беше нацелвал беше нацелвала беше нацелвало бяха нацелвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нацелвам ще нацелваме
2 лице ще нацелваш ще нацелвате
3 лице ще нацелва ще нацелват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нацелвал ще съм нацелвала ще съм нацелвало ще сме нацелвали
2 лице ще си нацелвал ще си нацелвала ще си нацелвало ще сте нацелвали
3 лице ще е нацелвал ще е нацелвала ще е нацелвало ще са нацелвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нацелвам щяхме да нацелваме
2 лице щеше да нацелваш щяхте да нацелвате
3 лице щеше да нацелва щяха да нацелват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нацелвал щях да съм нацелвала щях да съм нацелвало щяхме да сме нацелвали
2 лице щеше да си нацелвал щеше да си нацелвала щеше да си нацелвало щяхте да сте нацелвали
3 лице щеше да е нацелвал щеше да е нацелвала щеше да е нацелвало щяха да са нацелвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нацелвал съм нацелвала съм нацелвало съм нацелвали сме
2 лице нацелвал си нацелвала си нацелвало си нацелвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нацелвал съм нацелвала съм нацелвало съм нацелвали сме
2 лице нацелвал си нацелвала си нацелвало си нацелвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нацелвал била съм нацелвала било съм нацелвало били сме нацелвали
2 лице бил си нацелвал била си нацелвала било си нацелвало били сте нацелвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нацелвам щяла съм да нацелвам щяло съм да нацелвам щели сме да нацелваме
2 лице щял си да нацелваш щяла си да нацелваш щяло си да нацелваш щели сте да нацелвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нацелвал щяла съм да съм нацелвала щяло съм да съм нацелвало щели сме да сме нацелвали
2 лице щял си да си нацелвал щяла си да си нацелвала щяло си да си нацелвало щели сте да сте нацелвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нацелвал бих нацелвала бих нацелвало бихме нацелвали
2 лице би нацелвал би нацелвала би нацелвало бихте нацелвали
3 лице би нацелвал би нацелвала би нацелвало биха нацелвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-цел-вай на-цел-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-цел-ван
непълен член на-цел-ва-ния
пълен член на-цел-ва-ни-ят
женски род на-цел-ва-на
членувано на-цел-ва-на-та
среден род на-цел-ва-но
членувано на-цел-ва-но-то
множествено число на-цел-ва-ни
членувано на-цел-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-цел-вал
непълен член на-цел-ва-лия
пълен член на-цел-ва-ли-ят
женски род на-цел-ва-ла
членувано на-цел-ва-ла-та
среден род на-цел-ва-ло
членувано на-цел-ва-ло-то
множествено число на-цел-ва-ли
членувано на-цел-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-цел-вал
женски род на-цел-ва-ла
среден род на-цел-ва-ло
множествено число на-цел-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-цел-ващ
непълен член на-цел-ва-щия
пълен член на-цел-ва-щи-ят
женски род на-цел-ва-ща
членувано на-цел-ва-ща-та
среден род на-цел-ва-що
членувано на-цел-ва-що-то
множествено число на-цел-ва-щи
членувано на-цел-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-цел-вай-ки